Музика преди лягане....

Минали са около 70тина часа откакто за последно позволих на очите ми да се затворят за период по-продължителен от едно намигане...Въпреки всичко поради някаква моя си вероятно заровена дълбоко в подсъзнанието ми причина в момента предпочитам да пиша тук вместо да се предам в обятията на Психея и Хипнос...Преди малко най-накрая се прибрах в дома си след двудневно принудително скитане из различни части на столичния град...Откакто потроших поредния си плеър съм принуден да се изправя още по-директно с обитателите на тази бетонна цитадела и в крайна сметка въпреки всички прекрасни плетеници от рационални аргументи и социални анализи , опита ми да обясня съшествуването на този чудовищен урбанистичен конгломерат наречен София се изчерпва винаги с една и съща фраза:
"Боже - колко са гнили хората..." - и след тази включваща и самия мен религиозна констатация се усмихвам виновно-съучастнически на съдбата и изключвам съзнанието си докато неоновите лъчи на монитора не покажат, че вече съм в безопасност...
Та...Това, за което исках да пиша са онези моменти от ежедневието в които поне на мен ми се струва че някой друг или нещо вече е успяло да изрази пъти по-адекватно и пълно онова което се опитвам да мисля и кажа...Обикновенно баланса е 50/50 между различни музикални образци и философски трактати...Е мислите навестявали ме през последния ми период на будуване биха се изчерпали с точно 3 такива готово заети фрагменти(макар и сами по себе си части от оформлението на 3 доста по-големи произведения):

http://www.youtube.com/watch?v=nvwK4Hg-23I
Mell - Red Fraction - откриващата мелодия към едно от най-агресивните,самоцелно жестоки и в същото време смислени и реални като послание, персонажи и пресъздаване на мисленето им анимета, които съм гледал - Black Lagoon.По съвместителсто единственото такова което съм виждал изпълнено с директни цитати и препратки към такива автори като Фром, Сартър, Хайдегер и естествено вездесъщия Ницше.Може би точно поради тази идеологическа каша текста на самата песен няма особен смисъл и единствената му идея е създаването на усещане за някакъв съвременен,бесен , цинично - прагматичен нихилизъм към всичко и всички стига то да е външно на необходимото за да докаже волята си за живот лирическия говорител...Естествено присъства и неизбежната ми слабост - женски вокал...

http://www.youtube.com/watch?v=TERyxFfMqDk
Lisa Miskovsky - Still Alive - За тази наистина не бих могъл да кажа нищо друго, освен че намирам както текста така и ритъма и мелодията й за най-плътното възможно оформление на досегашния ми живот в София и всичко, което се е случило след завършването ми на гимназия, в или извън контекста на конкретни личности....иии да...отново женски вокал...

I've learned to lose
I've learned to win
I've turned my face against the wind
I will move fast
I will move slow
Take me away I have to go

http://www.youtube.com/watch?v=o7QpX9FT2R8
Origa-Inner Universe - Откриващата тема на Ghost in the Shell - Stand Alone Complex - онзи специфичен японски интелектуален продукт вдъхновил най-успешния според някой опит за преплитане на поп-култура и философия - "Матрицата"....
Ненавиждам употребата на универсалната категория "философ" когато се обсъждат вкусове и виждания, но смятам че това е една композиция, която е в състояние да опише съвършенно едно състояние пределно познато на всеки един поне за момент успял или направил опит да възприеме реалността чрез очи различни от тези на рутинния човек....

Ангелъь и демонъь кружьъли надомной
Разсекали тенями и млечнъье пути
Не знает счастия только тот
Кто его зова понять не смог

Налюбуитесь Налюбуитесь
Aeria gloris, aeria gloris
Налюбуитесь Налюбуитесь
Aeria gloris, aeria gloris

I am calling, calling now
Spirits rise and falling
Собой остатса дольже
Calling, calling, in the depth of longing
Собой остатса дольже

Налюбуитесь Налюбуитесь
Aeria gloris, aeria gloris

Stand alone . . . Where was life when it had a meaning . . .
Stand alone . . . Nothing's real anymore and . . .

Безконнечной бег...

....

PS: I thought what I'd do was, I'd pretend I was one of those deaf-mutes...