Before in this field there was a quotation from a song...Now it shall be this : Sometimes when you look back at your past, there is nothing left to do but smile...and wish you could go back in time and break your own nose...

сряда, 15 април 2009 г.

Музика преди лягане....

Минали са около 70тина часа откакто за последно позволих на очите ми да се затворят за период по-продължителен от едно намигане...Въпреки всичко поради някаква моя си вероятно заровена дълбоко в подсъзнанието ми причина в момента предпочитам да пиша тук вместо да се предам в обятията на Психея и Хипнос...Преди малко най-накрая се прибрах в дома си след двудневно принудително скитане из различни части на столичния град...Откакто потроших поредния си плеър съм принуден да се изправя още по-директно с обитателите на тази бетонна цитадела и в крайна сметка въпреки всички прекрасни плетеници от рационални аргументи и социални анализи , опита ми да обясня съшествуването на този чудовищен урбанистичен конгломерат наречен София се изчерпва винаги с една и съща фраза:
"Боже - колко са гнили хората..." - и след тази включваща и самия мен религиозна констатация се усмихвам виновно-съучастнически на съдбата и изключвам съзнанието си докато неоновите лъчи на монитора не покажат, че вече съм в безопасност...
Та...Това, за което исках да пиша са онези моменти от ежедневието в които поне на мен ми се струва че някой друг или нещо вече е успяло да изрази пъти по-адекватно и пълно онова което се опитвам да мисля и кажа...Обикновенно баланса е 50/50 между различни музикални образци и философски трактати...Е мислите навестявали ме през последния ми период на будуване биха се изчерпали с точно 3 такива готово заети фрагменти(макар и сами по себе си части от оформлението на 3 доста по-големи произведения):

http://www.youtube.com/watch?v=nvwK4Hg-23I
Mell - Red Fraction - откриващата мелодия към едно от най-агресивните,самоцелно жестоки и в същото време смислени и реални като послание, персонажи и пресъздаване на мисленето им анимета, които съм гледал - Black Lagoon.По съвместителсто единственото такова което съм виждал изпълнено с директни цитати и препратки към такива автори като Фром, Сартър, Хайдегер и естествено вездесъщия Ницше.Може би точно поради тази идеологическа каша текста на самата песен няма особен смисъл и единствената му идея е създаването на усещане за някакъв съвременен,бесен , цинично - прагматичен нихилизъм към всичко и всички стига то да е външно на необходимото за да докаже волята си за живот лирическия говорител...Естествено присъства и неизбежната ми слабост - женски вокал...

http://www.youtube.com/watch?v=TERyxFfMqDk
Lisa Miskovsky - Still Alive - За тази наистина не бих могъл да кажа нищо друго, освен че намирам както текста така и ритъма и мелодията й за най-плътното възможно оформление на досегашния ми живот в София и всичко, което се е случило след завършването ми на гимназия, в или извън контекста на конкретни личности....иии да...отново женски вокал...

I've learned to lose
I've learned to win
I've turned my face against the wind
I will move fast
I will move slow
Take me away I have to go

http://www.youtube.com/watch?v=o7QpX9FT2R8
Origa-Inner Universe - Откриващата тема на Ghost in the Shell - Stand Alone Complex - онзи специфичен японски интелектуален продукт вдъхновил най-успешния според някой опит за преплитане на поп-култура и философия - "Матрицата"....
Ненавиждам употребата на универсалната категория "философ" когато се обсъждат вкусове и виждания, но смятам че това е една композиция, която е в състояние да опише съвършенно едно състояние пределно познато на всеки един поне за момент успял или направил опит да възприеме реалността чрез очи различни от тези на рутинния човек....

Ангелъь и демонъь кружьъли надомной
Разсекали тенями и млечнъье пути
Не знает счастия только тот
Кто его зова понять не смог

Налюбуитесь Налюбуитесь
Aeria gloris, aeria gloris
Налюбуитесь Налюбуитесь
Aeria gloris, aeria gloris

I am calling, calling now
Spirits rise and falling
Собой остатса дольже
Calling, calling, in the depth of longing
Собой остатса дольже

Налюбуитесь Налюбуитесь
Aeria gloris, aeria gloris

Stand alone . . . Where was life when it had a meaning . . .
Stand alone . . . Nothing's real anymore and . . .

Безконнечной бег...

....

PS: I thought what I'd do was, I'd pretend I was one of those deaf-mutes...

събота, 11 април 2009 г.

One of those moments...




Току що приключих с "Замъка Отранто" и по подразбиране съответната отпада от листата в дясно...
Откровено казано прочитането на иначе кратките й 150 страници ми отне много повече време отколкото ми се искаше..Макар и без съмнение да ми допадна, а и сама по себе си да не представлява кой знае колко натоварващо и богато откъм пластове и внушения четиво, поради факта че асоциирам първия си контакт с този кратък роман с не особено приятни обстоятелства(даже бих казал почти "готически" такива) умишлено забавях завръщането си към нея...
Иначе, сега когато най-накрая намерих време да приключа с това произведение бях меко казано приятно изненадан.Не само поради неангажиращата му изцяло развлекателна роля но и поради наличието на един класически стил на описанията от епохата на романтизма , с който не ми се бе случвало да се сблъскам отдавна - все пак философите и фантасти не са особено извести с навика си да описват персонажите си с пасажи като:

"черти сравнимите в своята нежност и доброта единствено с честотата на нейното благонравие"
или пък
"обсебен от демоничния шепот на злосторническия си гняв"

Естествено осъзнавам колко наивно и демодирано помпозно стоят такива фрази но истината е че точно тази "християнска яснота" за онова , което се определя от автора като "праведно" или "богопротивно" , успяваща да се просмуче дори в естетическото оформление на самия текст и описанията ми допада изключително много...
Точно този опит на автора да не остави дори частици съмнение за разпределението на ролите в сюжета,разпръсквайки навсякъде християнските символи за "сакрално" или "демонично" в комбинация с онова наистина изненадващо и възбуждащо любопитството на читателя "пренатоварване" на сюжета с някаква нестихваща последователност от беди
успяват да превърнат готическия роман в едно(поне за мен) изключително приятно занимание....Литературна форма едновременно неангажираща много съзнанието ти и в същото време точно посредством конструкциите от символи, които изгражда автора и начина, по който събитията се напасват като пъзел в отначало хаотичния и почти лишен от смисъл сюжет успяваща да държи мозъка ти достатъчно активен и да провокира въображението...Понякога наистина съжалявам че не съм имал възможноста да се докосна до тези произведения в една по-ранна и "технологично наивна" епоха, за да изпитам онози сила на внушение довеждаща до състояние на изумление и уплаха, с което именно е и известен готическия роман....

А сега всичко което остава е да избирам между Гидънс, Дерида и Аристотел...И естествено в момента не съм настроен нито за разсъждения на тема вяра, нито такива касаещи релацията между макро и микро социологическия проект...
Логично(къх къх) е време за поредния ми контакт с прословутия древногъцки шовинист-расист , благодарение на когото имам съмнителното удоволствие да обитавам този направляван от логична научност свят...

По дяволите, по някога наистина си мечтая за момента, в който ще бъде открит обект ,който да е и да не е себе си едновременно...

Music:
Massive Attack - Teardrop

петък, 10 април 2009 г.

С какво си приличат Гоя и Гигер(освен по първа буква)




Незнам колко от четящите това се интересуват от изобразително изкуство, но за да опиша The Path ми се иска започна с няколко примера.Случвало ли ви се е да погледнете някое платно, няма значение дали класическо или не и да изпитате неподправен ужас.. В същото време да сте толкова запленени от реализма, детайла и идеята му(колкото и чудовищна да е тя) та да не можете да откъснете поглед от него? Миг по-късно вече неспособни да понесете гледката и отвръщате поглед, само за да го върнете след малко обратно върху онова което ви плаши и запленява....
Като примери ми се иска да посоча (поне за себе си) "Сатурн" на Гоя, "Салът на Медуза" на Теодор Жерико , Ел Греко-овата Пиета и "Градината на Земните Наслади" на Бош...Естествено някак и да не спомена гениите на съвременния сюрреализъм като Гигер и неговите "био-механични" кошмари, Бексински и горите му от демони и не на последно място Луис Ройо с неговите смущаващо еротични на места видения за пост-апокалиптичния свят....

Съвсем умишлено полагам до такива доказали се пред историята имена като Гоя и Ел Греко , такива фигури като Бексински, защото макар и тази широка аналогия да е непростима от гледна точка на един изкуствовед, за мен - обикновения зрител тези автори, дали поради болната ми психика или нещо друго , успяват в творбите си да ми донесат същото това описано по-горе състояние на изумление и ужас...

Едно тихо преклонение пред таланта , преминало в още по-безшумно вцепенение когато осъзнаеш колко точно трябва да е бил жив образа в съзнанието на автора, за да излезе той точно толкова непринудено оставящ впечатлението за "съществуване" върху платното.

Точно това е и състоянието, в което изпадам при всеки мой следващ досег със The Path - на теория семпъл продукт на независимо студио, опитващ се да ти предложи един по-различен поглед върху една класическа приказка, ако тя се случваше с около 4 века по-късно от написването си....
За любителите на конкретиката ще поясня че The Path е по жанр psyhological horror на ТaleofTales – хора които за момента поне се двоумят между това дали да създават истински, стойностни гейм продукти като този и тяхното крайно интригуващо ММОRPG Endless Forest( в което играча е елен...и живее като елен...и не прави нищо друго освен да бъде...елен и да се разхожда из гората)или подобно на повечето съвременни творци да използват вечната претенция за "творческа свобода" и "авторово послание" , създавайки онова което аз ще оприлича на френско експериментално кино , изсипвайки някакви криворазбрани абстрактни послания върху играча...
За последното за сега има само една плашеща индикация наречена The Gravеyard,в която единствената цел на играча е да разхожда старица из решено в черно-бели тонове гробище, докато тя най-накрая не седне на една пейка и не чуете една песничка....Е да несъмнено сърцераздирателна но лишена от всякакъв талант, смисъл и послание отвъд "да накараме слушателя да се чувства подтиснат, използвайки елементарна ценностна манипулация"... Идеята явно е играча изцяло да се потопи в атмосферата, без да е ангажиран с каквито и да е очаквания на авторите, точно както абстракционистите обясняват творчеството си...
За мен обаче истински стойностното е била не просто атмосферата, създадена чрез стандартните кинематографични похвати. Винаги съм смятал за истински ценно и майсторско бавното разкритие и осмисляне на онова стоящо зад нея - онова създаващо специфичната за horror жанра постановка... Една комбинация от симпатия, меланхолия и някаква напрегната очакваща уплаха, приспана от разумът ти, постоянно спекулиращ с малките късчета информация които ти се поднасят за персонажите и сюжета...До сега, от целия(вече никак не малък) каталог на horror заглавията съм попадал само на 3 успели да направят това до такава степен, че в мен да се появи именно онова константно разкъсващо те двоумене между това да изключиш монитора и забравиш със затворени очи и това да продължиш да разкриваш все по-долни и вътрешни пластове от творението на авторите пред теб...3тото е The Path....Първите две са Silent Hill 2 и Fatal Frame...
С всеки следващ ред в които се доближавам до същината на The Path рискувам все повече и повече да разваля удоволствието на някой , който току виж заинтригуван би поискал да се се докосне до нея…И все пак предполагам няма да нанеса непоправима щета като спомена че Пътеката е всъщност един сюреалистичен преразказ на приказката за Червената шапчица, едновременно актуализиран до нашето време и в същото време доближен до оригиналната версия на братя Грим за сюжета – да онази в която ловеца не идва на края, а всички заживяват щастливо като стомашното съдържание на вълчия организъм. Основата е проста – имате на разположение шест различни „шапчици”, като задачата ви е обяснена с лаконичното „Отидете до къщата на баба си!И не се отклонявайте от Пътеката!” От там нататък свободата е във ваши ръце и като всяка една уважаваща себе си червена шапчица от епохата на сексуалната революция , се предполага че вашия персонаж ще направи всичко друго но не и да следва пътеката…Ако го направите – играта ви завършва за около 4 минути…С провал…
Това което прави това заглавие действително ценно се корени точно във факта че , точно както в добрите horror заглавия не ви бива обяснено какво точно се случва и смисъла на случващото се, а инициативата да проумеете сюжета и действието е оставена изцяло на вашето въображение.Единствения ви ориентир е забитото в подсъзнанието ви познание за сюжета на приказката, който ви подсказва че най-вероятно при първа възможност е желателно да забиете към гората и там издирвайки полянки и цветенца неизбежно да се срещнете с Големия лош вълк…И точно тук е момента в който приказката придобива онези за гротески измерения характерни за horror жанра….Всичко което срещате и виждате в „гората” е неизбежно обвързано със персонажа който сте избрали да ръководите…За всяко едно от момичетата от 7 до 30 годишна възраст тя ще ви разкрие различна дали наивно-трагична, дали плашещо реална история за това коя точно е „нейната” гора , защо е избрала да се „изгуби” в нея и естествено кой е Големия Лош Вълк. Поне за сега не съм срещнал случай в който той да покрит с козина и на четири крака…За сметка на това веднъж бе облечен в червена рокля , а пък втория път носеше черни очила и бе захапал с премерено привлекателно безличие фас….
Всичко това ви се поднася с наивно замазана с огромни количества bloom и ярко контрастиращи тонове графика, създаващи онова добре познато усещане за илюстрация в детска книжка…С тази разлика ,че когато в детската книжка червената шапчица се разхождаше из гората пред очите ви внезапно не се появаха решени в пастел и въглен рисунки на преобърнато детско креватче да речем или пък празна спринцовка поставена до догаряща свещ….
И всичко това докато из гората се разнася незнайно защо плашещия звук на радио звучащо на „бяла станция”, само от време на време преминаващ в някакъв далечен детски хор сигнализиращ че се доближавате до поредното парче от спомените на персонажа ви…
С това и горе долу се достига онази точка , която по-горе описах и отвъд която , боя се, това описание заплашва да развали нечие удоволствие…
Целта ми беше да напиша нещо което да комбинира едновременно виждането ми за това колко тънка вече е поне за мен през зрителския ми поглед разликата между „конвенционалния” и „модерния” метод за изказване на някаква творческа идея и да запозная тези четящи това с едно заглавие, което показва как една идейна платформа може да бъде пъти по-продуктивна и смела в подхода си към разглеждане и представяне на истински стойностно авторово творчество, отколкото една вече отдавна наложила се и традиционна такава като литературата…
А за литературата…Или по точно за нещо което за мой ужас в момента минава за такава следващия път…

Това съобщение достигна до вас благодарение на:
Кофеин(!!!!!)
Мнението ми за съвременните „изкуства”
Пет години образование в хуманитарна гимназия

Music of the now:
Offspring –Have you ever
http://www.youtube.com/watch?v=IIws6nr_fc4

Offspring – Staring at the sun
http://www.youtube.com/watch?v=2gu3eMIbm30

Disturbed – Inside the Fire
http://www.youtube.com/watch?v=hlG9R944Z1Y

Grendel – Don’t tame your soul
http://www.youtube.com/watch?v=BIH5sZMhcYc

The Seatbelts – Tank!(Cowboy Bebop Opening theme)
http://www.youtube.com/watch?v=P6Kf545Kg4s

четвъртък, 9 април 2009 г.

(Нещо оригинално)

Ииии...не мога...Вече около 15 минути седя и гледам съсредоточено полето "Заглавие" с нестихваща надежда че ето след още една секунда прекарана в проиграване на различни кратки фрази, най-накрая ще намеря подходяща такава за първата ми публикация в блог....
Какво по дяволите означава блог?
Предполагам се очаква от всеки един тръгнал да си прави такъв, да знае какво точно означава названието на онова което върши?Нали?Ъъъ...
Е напълно в синхрон с идеята ми за "арогантния млад човек"(наследил директно "сърдитите млади хора", но с една няколко идеи по-неграмотен от тях) аз започвам своя с минимум от необходимите ми познания, огромни очаквания, още по-големи претенции и точно нулев опит...Ако трябва да съм откровен дори не ми допада да чета чужди блогове...Виж това, което винаги ми е харесвало е идеята за зависима изцяло от мен(поне за сега) платформа, от която да бъдат изказвани всички онези попадащи в категорията "междинни" идеи.
Това, както съм казал в описанието на "онова нещо чието име не знам какво означава" са точно онази специфична интелектуални продукти, които не смятам за достатъчно "вътрешни" та да ги запазя единствено за паметта ми в някой скрит из компютъра ми Word документ и в същото време имам егоистичната претенция да са способни да предизвикат и чуждия интерес, ангажирайки го с моята гледна точка по въпроса...
В контекста на последното , искам да започна с едно извинение към всички попаднали по една или друга причина тук : "Извинете за това,че макар и неволно се натрапвам във виртуалността ви и отнемам от (не особено ценното ви, съдейки по това че имате възможността да ровите из блогове) времето ви".
Ако след тази формална част някой все още има претенции към съдържанието на този "блог" и е непоправимо засегнат от него по някакъв начин, желае да изрази недоволството си от това и да почуства някаква "интелектуална компенсация" , под формата на обвързани с лични нападки или неоснователна "принципна критика" коментари ...е нека се чувства лично поздравен с правила 1 и 2 на Форумът на PCM....

Е сега е крайно време да разясня на какво смятам да "посветя този блог"(готов съм да се закълна че това е една от най-претенциозните фрази, които съм казвал някога...а вероятно тези, които ме познават ще потвърдят че те са много)...Както всяко друго човешко изказване и тези тук ще са обвързани с неизбежността на "мнението" - личната призма, през която индивида тълкува онова, което по една или друга причина привлича интереса му или ангажира вниманието му.
С една дума тук смятам да изсипя върху невинния читател всяка една по-значима появила се и по-сложна от едно изречение моя или чужда идея посветена на един или друг елемент от света, с които се сблъскат сетивата ми....
Или за да е всичко с една идея по ясно , тук ще се появява нещо ново всеки път когато се нещо обвързано с интересите ми направи впечатление....За онези, които не ме познаят интересите ми са както следва:
-Класическа математическа логика
-Термоядрен синтез
-Източна религиозност и философии
-Теоретична астрономия
-Трансцедентална етика
-Висша математическа лингвистика
-Театър
-Изкуството на пост-модернизма
....
....
.......NOT!
Всички гореизброени са лъжа...При това не мога да изразя достатъчно ярко(не и чрез думи) радостта ми от този факт...
Нека си позволя да цитирам един произволен член на една произволна неназована тълпа - "Аз съм прост човек" , а простите хора имат и прости интереси....По-голямата част от времето си прекарвам в компанията на 3 неща - "развлекателен" софтуеър , японско рисувано популярно изкуство и различни световни литературни образци...В кроце :
-игри
-аниме
-книги
-универсални социални,етически и социо-дарвинистки конструкти за индивида и неговата роля,смисъл,функция,механизъм и потенциално развитие
Ако не върша това обикновено съм потънал в дълбок размисъл с чаша в ръка...Или пък отново съм с чаша в ръка, но сред някакви хора със странни имена и потънал в състояние на дълбока неразмисъл...Фройд (който тук ще бъде споменаван често...със или без думата "майка" в едно и също изречение) би казал "безсъзнателност".Не..това понякога настъпва след тези мигове....А може и да съм на лекции....
Аа да...Казвам се Александър Евгениевич Никулин - горд студент по Философия в Нов Български Университет.По подразбиране - безперспективен безделник, който явно е достатъчно самовлюбен за да желае да занимава околните със своето мнение и да си въобразява че то е нещо повече от това на останалите.Слуха си предпочитам да ангажирам основно с неща в които мога да проследя наличието на комбинация от хармония, смисъл и може би ритъм.На човешки и с пример, през последния час слушах:
- Iron Maiden - Chains of Misery
- Listz - Nocturno N.3
- Origa - Inner Universe
- Disturbed - Prayer
- H.A.L.O.U - Things stay the same
- Akira Yamaoka - Theme of Laura
- Noir - Canta per Me
- Стенли - Обсебен
- Lords of Acid - Out comes the Evil
- Motorhead - Enter Sandman - "F**k Metalica"
- неназована композиция за арфа
- KMFDM - The Real Thing
Винаги ми е допадала идеята за това че това, което слушам е директна проекция на това което мисля в момента.За това и смятам след всяка нова публикация да правя кратък списък с онова което съм слушал докато я пиша или ме е навело на мислите изказани в нея...

Е...От този момент нататък съм с една крачка по-близо до това да си направя myspace профил, да го издържа в черно и с рисунки на прерязващи вените си лолита на задния фон, да го изпълня с цитати на Ницше и да си разменям "целувчици" и "усмивчици" с някой от (въведи случайно 3рицифрено число тук) си приятели.

В първата ми истинска публикация (да се чете "непогубена от полу-биографичен разказ интродукция) планирам да си поговоря с теб празен,неопределен web-контингент на тема The Path, един направил ми впечатление видеоклип и една "книга", която за мое огромно съжаление прави впечатление на прогресивно нарастващ брой представителки на слабия пол между 12 и 25 години...Sparkle Sparkle....

Ако някой вече е имал съмнителното удоволствие да се натъкне на тази импровизирана интелектуална душелейка и е допуснал да бъде заинтригуван, ето някой неща за слушане , докато ме изчакваш(защото съм убеден че няма как повече от един човек да се излъже така) :

Iron Maiden - Nodding Donkey Blues
http://www.youtube.com/watch?v=P38ZVmYNkmg

Rahxephon amv - Euphoria
http://www.youtube.com/watch?v=NO_GBvgvlmM

Eminence Orchestra - MGS Main Theme
http://www.youtube.com/watch?v=ZfKA4b5SFq4

Тук трябваше да е хоровото изпълнение на девойките от Полтавските танци на Бородиновия "Княз Игор" но не ги намерих , така че :

Zombie Girl - Living Dead Super Stars
http://www.youtube.com/watch?v=JYLPJAqu_tg

ПС:Хммм....Явно все пак от блоговете има смисъл...Най-накрая разбрах какво означава думата.

ППС: Хамелеонът ще постне тук!