Незнам колко от четящите това се интересуват от изобразително изкуство, но за да опиша The Path ми се иска започна с няколко примера.Случвало ли ви се е да погледнете някое платно, няма значение дали класическо или не и да изпитате неподправен ужас.. В същото време да сте толкова запленени от реализма, детайла и идеята му(колкото и чудовищна да е тя) та да не можете да откъснете поглед от него? Миг по-късно вече неспособни да понесете гледката и отвръщате поглед, само за да го върнете след малко обратно върху онова което ви плаши и запленява....
Като примери ми се иска да посоча (поне за себе си) "Сатурн" на Гоя, "Салът на Медуза" на Теодор Жерико , Ел Греко-овата Пиета и "Градината на Земните Наслади" на Бош...Естествено някак и да не спомена гениите на съвременния сюрреализъм като Гигер и неговите "био-механични" кошмари, Бексински и горите му от демони и не на последно място Луис Ройо с неговите смущаващо еротични на места видения за пост-апокалиптичния свят....
Съвсем умишлено полагам до такива доказали се пред историята имена като Гоя и Ел Греко , такива фигури като Бексински, защото макар и тази широка аналогия да е непростима от гледна точка на един изкуствовед, за мен - обикновения зрител тези автори, дали поради болната ми психика или нещо друго , успяват в творбите си да ми донесат същото това описано по-горе състояние на изумление и ужас...
Едно тихо преклонение пред таланта , преминало в още по-безшумно вцепенение когато осъзнаеш колко точно трябва да е бил жив образа в съзнанието на автора, за да излезе той точно толкова непринудено оставящ впечатлението за "съществуване" върху платното.
Точно това е и състоянието, в което изпадам при всеки мой следващ досег със The Path - на теория семпъл продукт на независимо студио, опитващ се да ти предложи един по-различен поглед върху една класическа приказка, ако тя се случваше с около 4 века по-късно от написването си....
За любителите на конкретиката ще поясня че The Path е по жанр psyhological horror на ТaleofTales – хора които за момента поне се двоумят между това дали да създават истински, стойностни гейм продукти като този и тяхното крайно интригуващо ММОRPG Endless Forest( в което играча е елен...и живее като елен...и не прави нищо друго освен да бъде...елен и да се разхожда из гората)или подобно на повечето съвременни творци да използват вечната претенция за "творческа свобода" и "авторово послание" , създавайки онова което аз ще оприлича на френско експериментално кино , изсипвайки някакви криворазбрани абстрактни послания върху играча...
За последното за сега има само една плашеща индикация наречена The Gravеyard,в която единствената цел на играча е да разхожда старица из решено в черно-бели тонове гробище, докато тя най-накрая не седне на една пейка и не чуете една песничка....Е да несъмнено сърцераздирателна но лишена от всякакъв талант, смисъл и послание отвъд "да накараме слушателя да се чувства подтиснат, използвайки елементарна ценностна манипулация"... Идеята явно е играча изцяло да се потопи в атмосферата, без да е ангажиран с каквито и да е очаквания на авторите, точно както абстракционистите обясняват творчеството си...
За мен обаче истински стойностното е била не просто атмосферата, създадена чрез стандартните кинематографични похвати. Винаги съм смятал за истински ценно и майсторско бавното разкритие и осмисляне на онова стоящо зад нея - онова създаващо специфичната за horror жанра постановка... Една комбинация от симпатия, меланхолия и някаква напрегната очакваща уплаха, приспана от разумът ти, постоянно спекулиращ с малките късчета информация които ти се поднасят за персонажите и сюжета...До сега, от целия(вече никак не малък) каталог на horror заглавията съм попадал само на 3 успели да направят това до такава степен, че в мен да се появи именно онова константно разкъсващо те двоумене между това да изключиш монитора и забравиш със затворени очи и това да продължиш да разкриваш все по-долни и вътрешни пластове от творението на авторите пред теб...3тото е The Path....Първите две са Silent Hill 2 и Fatal Frame...
С всеки следващ ред в които се доближавам до същината на The Path рискувам все повече и повече да разваля удоволствието на някой , който току виж заинтригуван би поискал да се се докосне до нея…И все пак предполагам няма да нанеса непоправима щета като спомена че Пътеката е всъщност един сюреалистичен преразказ на приказката за Червената шапчица, едновременно актуализиран до нашето време и в същото време доближен до оригиналната версия на братя Грим за сюжета – да онази в която ловеца не идва на края, а всички заживяват щастливо като стомашното съдържание на вълчия организъм. Основата е проста – имате на разположение шест различни „шапчици”, като задачата ви е обяснена с лаконичното „Отидете до къщата на баба си!И не се отклонявайте от Пътеката!” От там нататък свободата е във ваши ръце и като всяка една уважаваща себе си червена шапчица от епохата на сексуалната революция , се предполага че вашия персонаж ще направи всичко друго но не и да следва пътеката…Ако го направите – играта ви завършва за около 4 минути…С провал…
Това което прави това заглавие действително ценно се корени точно във факта че , точно както в добрите horror заглавия не ви бива обяснено какво точно се случва и смисъла на случващото се, а инициативата да проумеете сюжета и действието е оставена изцяло на вашето въображение.Единствения ви ориентир е забитото в подсъзнанието ви познание за сюжета на приказката, който ви подсказва че най-вероятно при първа възможност е желателно да забиете към гората и там издирвайки полянки и цветенца неизбежно да се срещнете с Големия лош вълк…И точно тук е момента в който приказката придобива онези за гротески измерения характерни за horror жанра….Всичко което срещате и виждате в „гората” е неизбежно обвързано със персонажа който сте избрали да ръководите…За всяко едно от момичетата от 7 до 30 годишна възраст тя ще ви разкрие различна дали наивно-трагична, дали плашещо реална история за това коя точно е „нейната” гора , защо е избрала да се „изгуби” в нея и естествено кой е Големия Лош Вълк. Поне за сега не съм срещнал случай в който той да покрит с козина и на четири крака…За сметка на това веднъж бе облечен в червена рокля , а пък втория път носеше черни очила и бе захапал с премерено привлекателно безличие фас….
Всичко това ви се поднася с наивно замазана с огромни количества bloom и ярко контрастиращи тонове графика, създаващи онова добре познато усещане за илюстрация в детска книжка…С тази разлика ,че когато в детската книжка червената шапчица се разхождаше из гората пред очите ви внезапно не се появаха решени в пастел и въглен рисунки на преобърнато детско креватче да речем или пък празна спринцовка поставена до догаряща свещ….
И всичко това докато из гората се разнася незнайно защо плашещия звук на радио звучащо на „бяла станция”, само от време на време преминаващ в някакъв далечен детски хор сигнализиращ че се доближавате до поредното парче от спомените на персонажа ви…
С това и горе долу се достига онази точка , която по-горе описах и отвъд която , боя се, това описание заплашва да развали нечие удоволствие…
Целта ми беше да напиша нещо което да комбинира едновременно виждането ми за това колко тънка вече е поне за мен през зрителския ми поглед разликата между „конвенционалния” и „модерния” метод за изказване на някаква творческа идея и да запозная тези четящи това с едно заглавие, което показва как една идейна платформа може да бъде пъти по-продуктивна и смела в подхода си към разглеждане и представяне на истински стойностно авторово творчество, отколкото една вече отдавна наложила се и традиционна такава като литературата…
А за литературата…Или по точно за нещо което за мой ужас в момента минава за такава следващия път…
Това съобщение достигна до вас благодарение на:
Кофеин(!!!!!)
Мнението ми за съвременните „изкуства”
Пет години образование в хуманитарна гимназия
Music of the now:
Offspring –Have you ever
http://www.youtube.com/watch?v=IIws6nr_fc4
Offspring – Staring at the sun
http://www.youtube.com/watch?v=2gu3eMIbm30
Disturbed – Inside the Fire
http://www.youtube.com/watch?v=hlG9R944Z1Y
Grendel – Don’t tame your soul
http://www.youtube.com/watch?v=BIH5sZMhcYc
The Seatbelts – Tank!(Cowboy Bebop Opening theme)
http://www.youtube.com/watch?v=P6Kf545Kg4s
Няма коментари:
Публикуване на коментар