Току що приключих с "Замъка Отранто" и по подразбиране съответната отпада от листата в дясно...
Откровено казано прочитането на иначе кратките й 150 страници ми отне много повече време отколкото ми се искаше..Макар и без съмнение да ми допадна, а и сама по себе си да не представлява кой знае колко натоварващо и богато откъм пластове и внушения четиво, поради факта че асоциирам първия си контакт с този кратък роман с не особено приятни обстоятелства(даже бих казал почти "готически" такива) умишлено забавях завръщането си към нея...
Иначе, сега когато най-накрая намерих време да приключа с това произведение бях меко казано приятно изненадан.Не само поради неангажиращата му изцяло развлекателна роля но и поради наличието на един класически стил на описанията от епохата на романтизма , с който не ми се бе случвало да се сблъскам отдавна - все пак философите и фантасти не са особено извести с навика си да описват персонажите си с пасажи като:
"черти сравнимите в своята нежност и доброта единствено с честотата на нейното благонравие"
или пък
"обсебен от демоничния шепот на злосторническия си гняв"
Естествено осъзнавам колко наивно и демодирано помпозно стоят такива фрази но истината е че точно тази "християнска яснота" за онова , което се определя от автора като "праведно" или "богопротивно" , успяваща да се просмуче дори в естетическото оформление на самия текст и описанията ми допада изключително много...
Точно този опит на автора да не остави дори частици съмнение за разпределението на ролите в сюжета,разпръсквайки навсякъде християнските символи за "сакрално" или "демонично" в комбинация с онова наистина изненадващо и възбуждащо любопитството на читателя "пренатоварване" на сюжета с някаква нестихваща последователност от беди
успяват да превърнат готическия роман в едно(поне за мен) изключително приятно занимание....Литературна форма едновременно неангажираща много съзнанието ти и в същото време точно посредством конструкциите от символи, които изгражда автора и начина, по който събитията се напасват като пъзел в отначало хаотичния и почти лишен от смисъл сюжет успяваща да държи мозъка ти достатъчно активен и да провокира въображението...Понякога наистина съжалявам че не съм имал възможноста да се докосна до тези произведения в една по-ранна и "технологично наивна" епоха, за да изпитам онози сила на внушение довеждаща до състояние на изумление и уплаха, с което именно е и известен готическия роман....
А сега всичко което остава е да избирам между Гидънс, Дерида и Аристотел...И естествено в момента не съм настроен нито за разсъждения на тема вяра, нито такива касаещи релацията между макро и микро социологическия проект...
Логично(къх къх) е време за поредния ми контакт с прословутия древногъцки шовинист-расист , благодарение на когото имам съмнителното удоволствие да обитавам този направляван от логична научност свят...
По дяволите, по някога наистина си мечтая за момента, в който ще бъде открит обект ,който да е и да не е себе си едновременно...
Music:
Massive Attack - Teardrop
Няма коментари:
Публикуване на коментар